География

Селото Гела е разположено в сърцето на планина Родопите, в района на връх Перелик. То се намира на шест километра от Широка лъка. Съседните му села са Солища (на девет километра) и Стикъл. В близост се намират хижа Ледницата, хижа Перелик и върховете Голям Перелик (2191 м), Малък Перелик (2147 м), Шилестата чука (2180 м), Орфей (2188 м) и Чаева чука (1922 м). На запад от селото е разположена пещерата Ледницата.

Историята за създаването на селото е отдалечена в древността, но е известно, че е било основано от траките. В негова близост се намира тракийската крепост Градище, изследвана от археолога Никола Дамянов. На северозападния край на селото са открити останки от църква от V век с размери 14 × 29,5 метра, която е унищожена през VI век. На север от църквата се намира голям некропол с площ над 200 декара.

История

Има две основни легенди, свързани с историята на местността и селото. Първата легенда твърди, че това е мястото, където е роден Орфей. Според тази легенда, той се спускал тук, за да потърси Евридика в близката пещера Дяволското гърло.

Втората легенда е свързана с края на Второто българско царство. Според нея, след заточението си в Бачковския манастир, патриарх Евтимий бил погребан на скрито място в местен манастир. През 17-ти век местният манастир бил унищожен от османците. В началото на 20-ти век, местните решили да построят църква на мястото на манастира и при разкопки открили гроб, в който бил погребан патриарх Евтимий – главата на православната църква. Той била в седнала поза, със скиптър, представляващ две змийски глави, и златна огърлица. Старите хора твърдят, че са виждали скиптъра преди да изчезне. Версията, че това е патриарх Евтимий, изплувала от факта, че последният български патриарх не бил погребан на мястото на заточението си, което е на 20 километра от Гела. Според местните, личността в гроба носела характерните знаци на патриарсите.

През 1907 година Дафо Гогов Трендафилов купил и донесъл в селото книжка календар, написана на български език, която съдържала устна предание за голям манастир в Родопите преди 464 години. По легендата, еничарите, заедно със своя вожд, били на път да вземат ежегодния кръвен данък от манастира, когато игуменът Агапий ги спрял, като им напомнил, че те са били кръстени в този манастир. Обидени, че им бил открит произходът, еничарите заповядали манастирът да бъде унищожен, а жителите му избити. След тези събития храмът в Западните Родопи престанал да съществува и тези прекрасни места били напуснати от човешка присъствие. В днешно време, селото е известно по цял свят с емблематичното си гайдарско надсвирване, което се провежда първата събота не месец август. През 2023 година ще се проведе юбилейното 20-то гайдарско надсвирване.

Религии

В Гела живее изцяло християнско население. В селото има два православни храма. Единият се нарича „Св. Богородица“ и е по-новият. Другият, наречен „Св. Троица“, е построен на мястото на някогашен манастирски комплекс. Строителството му започва през 1905 година и приключва след войните през 1915 година.

През 1905 година Георги Дафов Трендафилов и Илчо С. Узунски от село Гела закупуват участък земя за черковни нужди от Стоян К. Узунски – сирачето, и на този участък поставят дървен параклис. След години, религиозният ентусиазъм заразява всички местни жители, които се обединяват с желание да построят по-закрепен храм. Започват да копаят около параклиса, за да съберат камъни за новата църква. На този участък имало израснала трева и камъни. Копаейки земята, селяните откриват стари зидове с красиво изработени камъни. Това ги вдъхновява и ги стимулира още повече да работят за построяването на новия храм. През 1910 година майсторите Тодор Н. Пихтев, Васил Георгиев Пеевски, Тасо Каврошилов, Дафо Трендафилов, Тодор Николов Канински и Георги Беев започват строителството на новата църква, която е наречена „Св. Троица“. Имената на трите отделни стари църкви на това място остават неизвестни според преданията.

Културни забележителности

Фолклорният ансамбъл „Манол Радичев“ е основан на 19 януари 1953 година и започна дейността си като самодеен танцов състав, изпълняващ автентичен фолклор. Този ансамбъл, носещ името на своя основател и ръководител, Манол Радичев – местен учител, патриот и предан българин, след кончината му, приема името му за патрон. Селският ансамбъл „Манол Радичев“ изпълнява най-чистите музикално-танцови представления от местния фолклор. Присъства на всички музикални фестивали на художествената самодейност, участва в съборите за народното творчество в Копривщица и Рожен и има множество горди награди:

• През 1965 г. печели Златен медал – I Републиканска спартакиада в Копривщица;
• През 1974 г. получава Златен медал – IV Републикански фестивал на художествената самодейност;
• През 1976 г. печели Златен медал – II Републикански фестивал и III Национален събор в Копривщица;
• През 1979 г. му е присъден Орден Кирил и Методий III степен;
• През 1981 г. спечелва Златен медал – IV Национален събор в Копривщица;
• През 1984 г. отново със Златен медал – IV Републикански фестивал на художествената самодейност;
• През 1985 г. получава Голямата награда (Златната брадва) в Закопане – Международен фолклорен фестивал;
• През 1986 г. спечелва Златен медал – V Национален събор в Копривщица;
• През 2004 г. заема второ място за ансамблово изпълнение и трети места за инструментално изпълнение и солово пеене в Ланголен, Великобритания – Международен фолклорен фестивал;
• През 2007 г. ансамбълът е почетен гост на Международния фестивал „Варненско лято“;
• През 2008 г. получава първа награда на Фолклорния фестивал в град Неделино;
• През 2011 г. спечелва първа награда на фолклорния фестивал „Песни и танци без граници“ в град Свиленград.

Ансамбъл „Манол Радичев“ се отличава със своите изключителни постижения и принос към запазването и популяризирането на българския фолклор.

Известни личности

• Манол Михов Радичев (1928 – 1998) – просветен деец, общественик и създател на първият Самодеен фолклорен ансамбъл към читалище „Съзнание“ – село Гела;
• Стайко Стоилов Пищалов (1928 – 2008) – професор маркшайдер и преподавател във Висшия минно-геоложки институт;
• Михаил Калфов (бай Халю) (1917 – 1997) – гайдар виртуоз и дългогодишен преподавател по гайда в СМУ – село Широка лъка;
• Дафо Трендафилов (бай Дафо) (1919 – 2010) – емблематичен майстор гайдар и преподавател. Благодарение на него е изградено музикалното училище в Широка лъка. Свирил е пред Тодор Живков и членовете на Политбюрото;
• Анастас Иванов (бай Тасо) (23 септември 1923 – 19 декември 2012) – виртуозен гайдар и един от най-добрите майстори на гайди. Той е съосновател и концертмайстор на известния оркестър „Сто каба гайди“, а по-късно става негов ръководител. Анастас Иванов е един от първите преподаватели на гайда в ДЮФА „Орфей“;
• Калинка Драганова (1950 – 2006) – кметица, която се прочува през лятото на 2004 година с решението си да не допусне английски туристи в селото. Причината за това е, че преди това британското посолство е отказало да издаде визи за Великобритания на членовете на местния фолклорен ансамбъл. След протеста на певците и музикантите им са издадени визи и те успешно участват на международния фестивал в Ланголен, Уелс, където печелят много награди;
• Филип Райчев Марински – поет и белетрист, член на Съюза на българските писатели, издал деветнадесет книги с проза, поезия и публицистика. Дванадесетата му книга „Върхове“ проследява историята на Самодейния фолклорен ансамбъл „Манол Радичев“ по повод 60 години от създаването на ансамбъла (19 януари 1953 г.);
• Радка Кушлева – известна родопска певица, израснала в подножието на Карлък. Тя е първата, която изпява и записва песента „Бела съм, бела, юначе“ – песен, която става химн на Родопите.

Фестивали

• Съборът на селото се организира на 20-ти юли – Илинден, на параклиса „Свети Илия“.
• Всяко лято се провежда Националното гайдарско надсвирване през първите събота и неделя на месец август.

През 2007 година фестивалът не се провежда поради дъждовно и студено време. През двата дни на събора – на 2-ри и 3-ти август 2008 г., броят на посетителите е около 12 000. Днес, съборът се посещава от любители на родопската музика от цял свят, като всяка година броят на посетителите се увеличава и достига на 30 000. Макар и по-малък като събор, в исторически план, надсвирването в село Гела се провежда много по-рано от Роженския събор.